ПРОЗРЕНИЕ ЗА СЪЩНОСТТА ИЛИ ВЪПРОС НА ИЗБОР

Ти си Някой. Цял живот си търсил, молел, губил и постигал,


за да си Някой днес.

Седиш на своят собствен трон и носиш своят собствен кръст.

Измислен си открай, докрай от себе си. Измислят те и другите

(по друг начин), но сценарият подсказваш ти.

Другите са други Някои.

Разбрали своето различие, тръгват по различен път...и те

оставят сам.

Твоят трон и твоят кръст им стават безразлични.

Учудваш се на тази безобразна апатия към твоето творение

...и се втурваш да го доизкусуряваш. Пак ставаш и работиш

върху своята персона - кръста, трона...

Пак Някой ще се спре да те разгледа и прекосил детайлите

(и старите и новите) - ще си отиде.

ПОСЛЕ ИДВАТ ВЪПРОСИТЕ!Разкъсват всичко построено и фасадно

с кратката си откровеност. Разголват, объркват...

Тогава осъзнаваш, че си самотен. Така самотен, че

тишината крещи от ужас. Губиш равновесие за време и събития,

за обич и ненавист, всичко...

Остава болка. В болката е истината и прозрението.

Нещо в гърдите се гърчи в предсмъртна агония или...

може би се ражда?!...Ражда се Аз-ът ти - истинският! Любовта или омразата сега са лично твоят избор.

Тишина.

Тъмнина.

Няма трон. Няма кръст. Ти си вече НИКОЙ.

Само дълбоко някъде в душата гори с носталгия

по нещо недоизживяно, недокоснато.

И ето - очите стават зрящи и човешки. Виждаш НЕЯ и ДРУГАТА - една двулика, разнолико откровена.

Подава ти ръка и те повежда към пулса на всемира - необятен и жадуван...

***

Тя пристъпи с теб през прахта на отминалата слава, пое в ръце

болката и самотата и ги пусна да отлетят...

и...

Влюбен, свободен и чист

гледаш как вървят и отминават НЯКОИ НИКОИ,

натоварени със своята тежест

и житейска гледна точка:

Да строят пиедестали. Подаряваш от сърце усмивка, подскокваш детски волно и отминаваш.

***

Другата ти подаде ръка и ти прошепна: - Всички са измет, само ти имаш значение. Манипулирай, увивай се около тях като змията, бъди ласкателeн, играй трогателни сцени любов, а после хапи бързо и силно..да не усетят отровата! Ти само имаш значение и тронът ще бъде някога единствен за поклон! После събра лъжата, лицемерието, интригата и егото и ги натъпка в сърцето. За дан си взема само душата ти.

и...

Самовлюбен, самонадеян и мил,

гледаш Накои Никои вървят и се увиваш около тях по змийски ласкав,

за да и помогнеш да свалят своят търсещ смисъл товар.

Убеди ги във твоята истина, направи ги свои поданици и ликувай!

Внимавай само в едно - такъв е законът! - Тронът е само за този, който има ум! А любовта е птица - лети, на трон никога не се прекланя...

П.П Всяка прилика с действителни лица и събития е НЕслучайна. Избора е твой :)