Началото на житието ми накратко

И такаа, почвам с началото както бях решила. Та имало едно прекрасно семейство. От пиле мляко имали, обич ги топлела, независими и щастливи били. Само мене си нямали. И рекли - да бъде! И аз бидох. После са се оказали големи късметлии с мое величество, защото съм била най - хубавото, най - доброто и всичко най - хубаво и гордостта за мама и тате!

Тук съм на 3 годинки. Първата ми певческа изява в детският хор "Ален мак". Майка ми много се вълнува, когато ми разказва. Аз си спомням само, че за всички имаше костюми и гуменки, а на мен всичко ми беше голямо. Накрая /тук не се виждат ми обуха едни мои "буйки", поради което беше нужно доста време да ме убеждават, че и големите носят такива и са модерни.

После училище. Научих се като повечето деца да пиша и чета още в предучилищна възраст. Имах си недостатъци в писането, като например пишех името си "Мъринела" вместо "Маринела". Обръщах буквичките "В, Р, Я, И" обратно. Както и да е, бях старателно и ученолюбиво детенце.

Обичах дома си и бях привързана към него и родителите си също като зодията ми "Рак".

После тийнеджърка. Ей тука всичко се обърка до неузнаваемост. Разви се онова усещане в мен за независимост и исках на всяка цена да я имам и да се доказва колко мога! Ужас, защото можех точно глупости да свърша само. В знак на протест си окъсах ръкавите на униформените ризи и описах тях и саката си с ..разбира се "Kizz", "Metalika", "Skorpions" и т.н. Имаше и доста добри художествени изпълнения на кръстове /един голям на гърба, с орнаменти/, светкавици с определена насоченост, лица на метъли и хипита и цял куп пожелания и подписи на съученици и приятели. Вместо панталон носех нарочно избелени дънки /също надраскани/. Не ме изключиха от училище. Намалиха ми поведението. После видях колко нищо не мога още и се кротнах безславно... Емоциите:

Беше много весело на лагер бригадите и сега с удоволствие разказвам на децата ми веселите истории от тогава. После военното - голямо вълнение и там, стрелби, обучения, "атом от ляво", "атом от дясно..отпред, отзад"..в калта" .Тази заповед 33 я запомних добре, че ми беше голям противогаза и все ми казваха "умрял".. Правех 6 куршума право в 10-ката от лежанка с калашниковия.. ех..а после купони, песни, хубаво беше - от там и мечтата ми един ден да стана военен служител.

Неусетно пораснах, но и подготвена. Знаех какво искам и този ред и яснота в ума и желанията ми даваха голямо предимство. И така сбъднах мечтата си да стана военен служител. Издържах всички курсове и кастинги за желаната от мен длъжност /много отговорна м/у другото, но и много приятна дейност/. И ето 12 години пълен отличник по петобалната система.
Работното ми място и аз съсредоточена над картата... :

И така, в този блог разказах накратко до момента пълнолетие, независимост, работа и успех. До тук всичко върви почти отлично. Аз поне си го харесвам този пасаж. По нататък ще ви разкажа какво се случва с мен ...