сряда, 4 ноември 2009 г.

Ще ви разказвам за доброто Някога...

Днес е от тези по - поносимите дни. Сипах си чаша с енергийна напитка, запалих цигара и седнах зад компютъра да прегледам пощата и къде, какво ново. Ден. Почти като обикновен, както преди 4 месеца. Ех, че хубаво беше. Лято, море, децата, любовта ми ..и всички заедно, и всичко сияе от мечти - много мечти!


Сега погледнах през прозореца. Тъмно е вече и лампите светят, а е едва 17.00 ч. Мирише на озон и зима. У дома е пусто като в трилър, с очакване зад ъгъла да се появи сянката на Херкулес. Мутирал е минавайки през химическия и радиационен век. Ама и него го няма. Боботи тихо звука на телевизора само. Дават за пореден път същата серия на Малкълм по "БТВ - комедия". Не гледам. Гледам в точка и прехвърлям настоящи и минали мисли, докато ги объркам, та на нищо не замязва. И само стоя и гледам. Рекох си - ще пиша аз. Много негативно всичко сега и не съм за пред хора, ама ще се върна с малко назад, само с 4 месеца. До тогава животът ми бе емоция, успехи, красота и любов, няма не възможни неща - Апогей! За завиждане или за пример. Та, за някога ще пиша - така съм решила. Додето мога де. Въпроса е откъде да почна този житейски дневник.

Най - добре ще е от самото начало. И така - филма почва със следващата статия. А да, ще прилагам и някоя снимка.

Тези са ми от последните. Аз, усмихната както винаги преди. Дечицата ми - моите ангели и милото.

















Няма коментари:

Публикуване на коментар